В едно далечно царство имаше блестящ дворец, който се издигаше високо и гордо. Беше великолепна структура, изградена от мрамор и злато, със сложни резби и искрящи скъпоценни камъни, украсяващи всеки сантиметър от нея. Дворецът е бил домът на краля и кралицата и е бил символ на богатството и силата на кралството.

Дворецът винаги кипеше от дейност, тъй като кралят и кралицата забавляваха дипломати, организираха големи балове и банкети и провеждаха срещи със своите съветници. Персоналът на двореца беше винаги зает, като се увери, че всичко е наред и дворецът винаги е блестящ и чист.

Но въпреки величието си, дворецът не беше щастливо място. Кралят и кралицата бяха студени и дистанцирани, а персоналът беше претоварен и недооценен. Дворецът се превърна в символ на богатството на кралството, но не и на неговото щастие.

Един ден младо момиче от малко село дойде в двореца, за да търси аудиенция при краля и кралицата. Тя беше просто момиче, с добро сърце и заразителна усмивка. Тя разказала на краля и кралицата за борбите и трудностите на нейното село и как богатството и властта на кралството не са достигнали до обикновените хора.

Кралят и кралицата били трогнати от думите й и решили да предприемат действия. Те започнаха да инвестират в селото, строяха училища и болници и създаваха работни места. Те също започнаха да прекарват повече време с персонала, отнасяйки се към тях с любезност и уважение.

Дворецът започва да се променя и вече не само символизира богатството на кралството, но и неговото състрадание и щедрост. Персоналът беше щастлив, а кралят и кралицата бяха обичани от всички. А дворецът, някогашно студено и далечно място, сега блестеше от топлина и щастие.

На младото момиче било дадено почетно място в двореца и тя станала известна като „блестящата светлина“ на кралството. Тя бе показала на краля и кралицата истинското значение на блестящия дворец и не само златото и скъпоценните камъни го караха да блести, но и любовта и добротата, които живееха в него.