Имало едно време в малко селце, сгушено в сърцето на планината, имало вълшебна камбана, известна като Светещата камбана. Твърди се, че тази камбана е била изработена от предците на селото, които са я напълнили със силата да призовава мълния, за да защити селото от зло.

Камбаната висеше на селския площад и задължение на селския старейшина беше да бие с нея, когато буря заплашваше селото. С течение на годините обаче селото стана самодоволно и камбаната рядко се използваше.

Един ден се извила голяма буря и старейшината на селото разбрал твърде късно, че камбаната не е била. Селяните се скупчиха в домовете си, молейки се камбаната да ги спаси, но бурята бушува, опустошавайки селото и оставяйки много без дом.

След бурята старейшината на селото знае, че трябва да се направи нещо, за да се предотврати повторение на подобна трагедия. Той повикал най-изкусния ковач в селото и заедно се заели да поправят камбаната и да я направят по-здрава от всякога.

Месеци наред ковачът работи неуморно, вливайки сърцето и душата си в камбаната. Най-накрая дойде денят, когато камбаната беше готова за тестване. Старейшината на селото се изкачи на върха на камбанарията и удари камбаната с всичка сила.

За всеобщо учудване, светкавица се спусна от небето и удари камбаната, вдъхвайки й още повече сила от преди. От този ден нататък Светлинната камбана биеше преди всяка буря и селото никога повече не беше хванато неподготвено.

Селяните приветстваха камбаната като символ на надежда и устойчивост и тя се превърна в ценна част от историята на тяхното село. А Ковачът беше приветстван като герой заради своята отдаденост и упорит труд.

Историята за Светещата камбана се разпространи надлъж и нашир и се превърна в легенда, която се предаваше от поколение на поколение, напомняйки на всички, които я чуха, за силата на решителността и важността никога да не се предаваш.