Николай Коперник е математик и астроном от епохата на Ренесанса, който предлага хелиоцентричния модел на слънчевата система, който поставя слънцето в центъра на слънчевата система, а планетите обикалят около него. Тази революционна теория оспорва традиционния модел на Птолемеите, който поставя Земята в центъра на Вселената.
Коперник е роден в Торун, Полша през 1473 г. и учи математика и астрономия в университета в Краков, по-късно се премества в Италия, за да учи канонично право в университета в Болоня. Но истинската му страст винаги е била астрономията и той посвещава голяма част от живота си на изучаване на движението на планетите и звездите.
В началото на 16 век Коперник започва да публикува резултатите от своите астрономически наблюдения и изчисления в поредица от книги и статии. През 1543 г., точно преди смъртта си, той публикува най-известната си работа, "De revolutionibus orbium coelestium" (За революциите на небесните сфери), която излага неговия хелиоцентричен модел на слънчевата система в детайли.
Публикуването на "De revolutionibus" предизвика смут в научната общност и беше посрещнато както с похвали, така и с критики. Много хора първоначално бяха скептични към хелиоцентричния модел, защото той противоречи на преобладаващите религиозни и аристотелови възгледи за Вселената. С течение на времето обаче наблюденията и математическите изчисления, представени от Коперник, убедиха много учени във валидността на неговата теория.
Един от най-големите приноси на Коперник е, че той инициира първоначалната научна революция, като оспори дълго поддържания възглед на Аристотел, че Земята е центърът на Вселената, и вместо това предложи нова уникална идея, където слънцето е центърът, а земята и другите планети обикаляше около него. Това доведе до разработването на нови научни методи и технологии, които позволиха по-прецизни наблюдения и измервания на небесата, което в крайна сметка доведе до развитието на съвременната астрономия.
Моделът на Коперник не беше приет веднага и отне няколко десетилетия, докато работата му получи широко признание, отчасти поради съпротивата на Католическата църква срещу идеи, които оспорват традиционното разбиране за Вселената. С течение на времето обаче новите астрономически наблюдения на Тихо Брахе, Галилео Галилей и Йоханес Кеплер с нов телескоп, използвайки новия хелиоцентричен модел, предложен от Коперник. Тези наблюдения и открития подкрепиха хелиоцентричния модел и доведоха до широкото му приемане като доминираща парадигма в астрономията.
Днес Коперник се слави като един от най-великите астрономи в историята и работата му се смята за основен крайъгълен камък в историята на науката. Приписва му се не само революционизирането на нашето разбиране за слънчевата система, но и за полагането на основите на съвременния научен метод и мисъл.