Една оригинална и уникална история, която идва на ум, е историята на Александър Флеминг и откриването на пеницилина.

Александър Флеминг е шотландски лекар и учен, работил в началото на 20 век. През 1928 г. той работи в болницата "Света Мери" в Лондон, където провежда изследвания върху бактерии и инфекции. Един ден, докато работел в лабораторията си, той забелязал нещо необичайно. Той отглеждал култура от опасна бактерия, наречена Staphylococcus aureus, и забелязал, че върху една от петриевите панички расте странна плесен.

Флеминг забеляза, че бактериите не растат в района около мухъла. Той забеляза, че тази плесен е Penicillium notatum и тази странна плесен е произвела вещество, което изглежда убива бактериите. Заинтригуван, той започна да изучава тази плесен и веществото, което произвежда, което нарече "пеницилин".

Той установи, че пеницилинът има мощни антибактериални свойства и може да убие много различни видове бактерии, включително тези, които са отговорни за сериозни инфекции. Той също така установи, че не е токсичен за животни и хора. Флеминг публикува своите открития през 1929 г., но по това време нямаше голям интерес към откритието му и нямаше начин за масово производство на пеницилина.

Едва през 1940 г., по време на Втората световна война, когато значението на антибиотиците става широко признато, започва масовото производство на пеницилин и той спасява много животи.

Флеминг е удостоен с много отличия за своето откритие, включително Нобелова награда за физиология или медицина през 1945 г. Пеницилинът се превръща в един от най-важните медицински пробиви на 20-ти век, спасявайки безброй животи и революционизирайки областта на медицината.

Това е наистина невероятна история за това как любопитството и наблюдението на един човек са довели до откриването на лекарство, което ще спаси милиони животи, и то все още се използва широко в медицината и до днес.